А тоя Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
Měl pak Jan roucho z srstí velbloudových a pás kožený okolo bedr svých, a pokrm jeho byl kobylky a med lesní.
А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.
A když přišli k místu, o němž mu byl mluvil Bůh, udělal tu Abraham oltář, a srovnal dříví; a svázav syna svého, vložil ho na oltář na dříví.
И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.
A vypravoval Mojžíš Aronovi všecka slova Hospodinova, kterýž ho poslal, i o všech znameních, kteráž přikázal jemu.
И седяха при него на земята седем дни и нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
A seděli s ním na zemi sedm dní a sedm nocí, a žádný k němu nepromluvil slova; nebo viděli, že se velmi rozmohla bolest jeho.
След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина.
32Potom přistoupili všichni Izraelci a on jim přikázal všechno, o čem s ním Hospodin mluvil na hoře Sínaji.
А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец.
Jákob pak bydlil v zemi putování otce svého, v zemi Kananejské.
15 и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води;
Nohy pak jeho podobné mosazi, jako v peci hořící; a hlas jeho jako hlas vod mnohých.
А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.
A kopal zase Izák studnice vod, kteréž byli vykopali za dnů Abrahama otce jeho, a kteréž zařítili Filistinští po smrti Abrahamově; a nazval je těmi jmény, kterýmiž je jmenoval otec jeho.
И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене.
I rozpomenul se Petr na slovo, kteréž byl řekl jemu Ježíš: Že prve než kohout dvakrát zazpívá, třikrát mne zapříš.
И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
A hned zakokrhal kohout po druhé. Tu si Petr vzpomněl, jak mu Ježíš řekl:, Než kohout dvakrát zakokrhá, třikrát mě zapřeš."
И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
A obřezal Abraham syna svého Izáka, když byl v osmi dnech, tak jakž mu byl přikázal Bůh.
И ходи по пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа.
A chodil po cestě králů Izraelských, tak jako činil dům Achabův; nebo měl dceru Achabovu za manželku. Takž činil zlé věci před očima Hospodinovýma.
6 Той ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа.
6 Chodil po cestě králů izraelských, jak to činil dům Achabův; jeho ženou byla totiž dcera Achabova. Dopouštěl se toho, co je zlé v Hospodinových očích.
Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.
35 Když Chúšam zemřel, stal se po něm králem Hadad, syn Bedadův, který pobil Midjánce na moábském poli. Jeho město se jmenovalo Avít.
И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
"Odejdi, satane!" řekl mu na to Ježíš. "Je přece psáno: ‚Hospodinu, svému Bohu, se budeš klanět a jemu jedinému sloužit.'"
5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
Verš 5 Za dnů judského krále Heroda žil kněz, jménem Zachariáš, z oddílu Abiova; měl manželku z dcer Áronových a ta se jmenovala Alžběta.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
9 Když přišli na místo, o kterém mu řekl Bůh, Abraham tam postavil oltář, připravil dříví, svázal svého syna Izáka a položil ho na oltář na dříví.
Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг.
A byl obličej jeho jako blesk, a roucho jeho bílé jako sníh.
и ето, славата на Израилевия Бог идеше от източния път; гласът Му беше като глас на много води; и светът сияеше от славата Му.
A aj, sláva Boha Izraelského přicházela od východu, jejíž zvuk byl jako zvuk vod mnohých, a země svítila se od slávy jeho.
Той ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовия дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа.
18Chodil po cestě izraelských králů, tak jak to činil dům Achabův, protože Achabova dcera byla jeho ženou. Páchal to, co je zlé v Hospodinových očích.
5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.
5 Za dnů judského krále Heroda žil kněz, jménem Zachariáš, z oddílu Abiova; měl manželku z dcer Áronových a ta se jmenovala Alžběta.
И като измери двора, дължината му беше сто лакти, и широчината му сто лакти; беше квадратен, и олтарът беше пред дома.
Přišel také do vnitřku, a změřil veřeje dveří dvou loket, a dvéře šesti loket, širokost pak dveří sedmi loket.
Името на майка му беше Зевуда, дъщеря на Федая от Рума.
Jméno matky jeho bylo Chamutal, dcera Jeremiášova z Lebna.
14 И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя.
13Činí pak velké zázraky, dokonce způsobí, aby i oheň sestoupil s nebe na zem před lidmi. 14A svádí obyvatele země zázraky, které jí bylo dáno činit před šelmou, když říká obyvatelům země, aby zhotovili obraz šelmy, která má tu ránu po meči, a ožila.
Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
I nepřijali ho, protože obličej jeho byl obrácen k jití do Jeruzaléma.
и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.
I řekli po druhé: Haleluiah. A dým její vstupoval na věky věků.
35 Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.
46 A když umřel Husam, kraloval místo něho Adad syn Badadův, kterýž porazil Madianské v krajině Moábské; jehož město jméno mělo Avith.
Иоахаз* бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.
Ve třímecítma letech byl Joachaz, když počal kralovati, a kraloval tři měsíce v Jeruzalémě. Jméno matky jeho bylo Chamutal, dcera Jeremiášova z Lebna.
Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука.
A když i Bálanan umřel, syn Achoborův, kraloval na místě jeho Adar; a jméno města jeho Pahu; jméno pak ženy jeho Mehetabel, dcera Matredy, dcery Mezábovy.
Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.
Jméno matky jeho bylo Abi, dcera Zachariášova.
10 И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар.
10 Počátek pak jeho království byl Babylon a Erech, Achad a Chalne, v zemi Sinear.
А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
Izrael pak miloval Jozefa nad všecky syny své; nebo v starosti své zplodil jej. A udělal mu sukni proměnných barev.
След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.
Po třech dnech povýší Farao hlavy tvé, a k úřadu tvému tě navrátí; i budeš podávati koflíka Faraonova do ruky jeho podlé obyčeje prvního, když jsi byl šeňkýřem jeho.
На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
Když pak bylo ráno, zkormoucena byla mysl jeho; a poslav, svolal všecky hadače Egyptské, a všecky mudrce jejich. I vypravoval jim Farao sny své; a nebylo žádného, kdo by je vyložil Faraonovi.
А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите му беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си.
I stalo se, že, když vyprazdňovali pytle své, a aj, jeden každý měl uzlík peněz svých v pytli svém. Vidouce pak oni i otec jejich uzlíky peněz svých, báli se.
Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет сикли; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос;
Obět jeho misa stříbrná jedna, kteráž sto třidceti lotů vážila; báně stříbrná jedna, sedmdesáti lotů ztíží vedlé lotu svatyně; obě dvě nádoby plné mouky bělné, olejem zadělané k oběti suché;
Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Месфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
Když se pak navracoval Jefte do Masfa k domu svému, aj, dcera jeho vyšla jemu vstříc s bubny a s houfem plésajících; kterouž měl toliko jedinou, aniž měl kterého syna aneb jiné dcery.
Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.
A bylo jméno syna jeho prvorozeného Joel, a jméno druhého Abia; ti byli soudcové v Bersabé.
И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.
Vtrhovali pak do země knížata Filistinská; i bývalo, že kdyžkoli vycházeli, opatrněji sobě počínal David proti nim nade všecky služebníky Saulovy, pročež i jméno jeho bylo velmi slavné.
А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.
I hodil Saul kopím na něj, aby ho zabil. Tedy seznav Jonata, že uložil otec jeho zabiti Davida,
И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него.
A tak přišel David a Abizai k lidu v noci, a aj, Saul leže, spal, jsa vozy otočen, a kopí jeho vetknuté bylo v zemi u hlavy jeho, Abner pak i lid spali vůkol něho.
И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;
I zrodili se Davidovi synové v Hebronu, z nichž prvorozený jeho byl Amnon z Achinoam Jezreelské;
Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше две хиляди вати вода.
A bylo ztlouští na dlaň. Kraj jeho byl, jakýž bývá u koflíku aneb květu liliového; dva tisíce tun v se bralo.
Също и той ходи в пътищата на Ахавовия дом; защото майка му беше негова съветница в нечестието му.
I on také chodil po cestách domu Achabova, nebo matka jeho nabádala jej k nepobožnosti.
Цар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай, неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше рече: Господ да погледни и да издири.
(Aniž se rozpomenul Joas král na milosrdenství, kteréž byl učinil jemu Joiada otec jeho, ale zamordoval syna jeho.) Kterýž když umíral, řekl: Nechť popatří Hospodin, a vyhledá to.
Тогава дойде при портата, която гледаше към изток, и се изкачи по стъпалата й; и като измери прага на портата, широчината му беше една тръстика, и широчината на другия праг една тръстика.
A všed do brány, kteráž byla naproti východu, šel na horu po stupních jejích, i změřil prah brány jednoho prutu zšíří, a prah druhý jednoho prutu zšíří.
Стената му беше оградена от яспис, а самият град от чисто злато, подобно на чисто стъкло.
Strašlivým pak, a nevěrným, a ohyzdným, a vražedlníkům, a smilníkům, a čarodějníkům, a modlářům, i všechněm lhářům, připraven jest díl jejich v jezeře, kteréž hoří ohněm a sirou, jenž jest smrt druhá.
8.1196999549866s
Stáhněte si naši aplikaci s slovními hrami zdarma!
Spojte písmena, objevte slova a vyzvěte svou mysl na každé nové úrovni. Jste připraveni na dobrodružství?
Měl pak Jan roucho z srstí velbloudových a pás kožený okolo bedr svých, a pokrm jeho byl kobylky a med lesní. 